Профилактика и лечение на декубитални рани

Продължителното залежаване и обездвижване  са най-честата причина водеща до появата на декубитални рани. Декубитусът представлява некроза на тъканта вследствие продължителния натиск. Натискът затруднява кръвотока и така намалява притокът на кислород и хранителни вещества към притиснатите зони. Триенето на повърхността на тялото също е причина за появата на декубитални рани. Триенето наранява кожата, подкожието и подлежащите тъкани.

Най-застрашените места от появата на декубитални рани са  раменете и областта на лопатките,лактите, кръстцовата и опашна кост, седалищните кости, трохантерите на бедрените кости( грапавата костна издатина на горния край на бедрената кост)., глезените, петите.

Стадии на развитие на декубиталните рани

Декубиталните рани  се развиват много бързо, прогресират интензивно, а лечението им  е трудно и продължително. Затова е необходимо добро познание на естеството им, рисковите фактори и профилактичните мерки за предотвратяване тяхното възникване.

  • Първият стадий  на декубиталната рана е зачервяване на кожата, избледняваща при натиск, без нарушаване на нейната цялост. Участъка може да е болезнен и уплътнен. В този случай лечението се свежда до редовно масажиране на засегнатия  участък, редовна смяна на позицията на пациента на 2часа, слагане на подложки.
  • Вторият стадий е нарушаване целостта на повърхностния слой на кожата. Проявява се като мехур.
  • Третият стадий е ангажиране на цялата кожна дебелина и откриването на подкожни структури.
  • Четвъртият стадий е с ангажиране на подлежащите тъкани – мускули, кости, сухожилия, стави. В този стадий засегнатите участъци могат да бъдат обхванати от възпалителен процес. Инфекцията може да се разпространи из целия организъм и да се развие сепсис, от който болният може да загине.

Профилактика на декубиталните рани

Ефективната профилактика на декубитуса трябва да е навременна и постоянна и включва няколко основни правила:

  • Недопускане на продължителен натиск в застрашените зони. Това се осигурява, както чрез редовна смяна на позицията на 2 часа, така и чрез избор на подходящо положение. Под рисковите участъци могат да се поставят възглавници и подплънки, напълнени с въздух, и облечени в калъфка, или специални пневматични възглавници за лакти, колене и пети. Могат да се приготвят малки кръгове от памук и бинт;
  • Грижа за леглото на болния – равен и гладък дюшек, чисто и винаги добре изпънато постелно бельо. Съществуват специални дюшеци, предназначен за превенция на декубитуси в домашна среда. Те са конструирани за облекчаване на натиска чрез лек масаж, с което подобряват циркулацията на кръвта и насищането на тъканите с кислород.
  • Разтриване с ревулсивни средства – лавандулов, камфоров, салицилов спирт. Те предизвикват разширение на кръвоносните съдове в кожата и хиперимия.
  • Важно е също кожата да бъде поддържана чиста, измивана предимно с вода и сапун, както и да бъде добре подсушавана след това.

Лечение на декубитуса

При първи стадий – болният да не лежи върху него, ако е възможно на обратната страна. Мястото се маже с епителизиращи унгвенти, отгоре се поставя стерилна марля.

При получена рана, превръзките за лечение са изключително многообразни – “хидроколоидни”, “полиуретанови/пенести”, “силиконови”, “алгинатни”, “сребърни”, “полиакрилатни активирани с разтвор на Рингер”, “с активен въглен”, “комбинирани за инфектирани рани”, “импрегнирани”, “мазеви”, “парафинови”, “вторични покривни”.

Важно е да се познава техният механизъм на действие.

Като краен етап може да се стигне до хирургическа намеса за отстраняване на некротизирала тъкан и дори ампутация.

Вашите коментари