Защо на новородени се дават по-малко обезболяващи

Crying baby
Ревящо бебе

Една от причините за това са опасенията на лекуващите лекари от страничните ефекти на болкоуспокоителните.

От друга страна, децата много по-неточно от възрастните са в състояние да опишат размера и вида на болките си дори когато родителите и лекарите се опитват да го постигнат под формата на игра или визуализация.

Затова специалистите съветват болезнените интервенции при най-малките да се ограничат до абсолютно необходимия минимум, а ако не могат да бъдат избегнати, винаги да се мисли за облекчаване на болките в достатъчна степен.

Основните причини за недостатъчното обезболяване в кърмаческата и ранната детска възраст са, както следва:

  • убеждението на някои лекари, че новородените не чувстват болка или са по-малко чувствителни към нея;
  • хипнозата и обезболяването (аналгезията) могат да усложнят хода на хирургията;
  • липса на общи и прости методи за идентифициране и оценка на тежестта на болката;
  • недостатъчно проучване на фармакокинетиката и фармакодинамиката на аналгетици при новородените;
  • наркотичните аналгетици се прилагат по-рядко и в по-ниска доза поради страх от странични ефекти (напр. подтискане на дишането);
  • аналгезията в кърмаческата възраст води много бързо до привикване;
  • обезболяването само по себе си е свързано с причиняване на (нова) болка;
  • грешното схващане, че болката  в кърмаческа възраст не оставя дълговременни последици за организма.

Днес се знае, че структурите, отговорни за възприемане и запомняне на болката, са адекватно развити при кърмачетата. Те са напълно функционално активни след 24-тата гестационна седмица. Нещо повече, болката, преживяна в тази възраст, оставя дълговременни последици в растежа и нервно пихичното развитие на детето. Има доказателства, че кърмачетата изпитват даже по силна болка от по големите деца в сходни ситуации.

Кърмачетата, преживели повтарящи се болкови стимули, трудно понасят ваксинациите при навършване на 6 месеца, а дори и на 1 година. Днес много проучвания дават неоспорими доказателства за връзката между преживяната в ранна възраст болка и ниския праг за болкови стимули в по късна възраст.

Третирането на болката в новорожденска и ранна кърмаческа възраст е трудна и отговорна задача, нещо повече, то е отношение към тях. Въпреки клиничното значение на неонатална болка, съвременните медицински практики продължават да излагат бебетата на остра или продължителна болка.

Вашите коментари