При болни, страдащи от тежки и изтощителни заболявания, които ги принуждават към принудително залежаване в едно и също положение се създава опасност от разраняване на кожата и подлежащите под нея тъкани. Това разраняване се нарича декубитус (пролежка).

Декубиталните рани са сериозен медицински проблем, който трудно се поддава на лечение. Обикновено се появяват в местата на допир на тялото с определена повърхност (матрак, дюшек), където се влошава оросяването с кръв на тъканта, а оттам и храненето й. Това води да умиране на тъканта и поява на декубитална рана.

Превенция на декубитални рани

От съществено значение е грижите за болния да бъдат навременни и постоянни. Основните мерки за профилактика са:

• Равен и гладък дюшек и винаги добре изпънато постелно бельо,
• Редовно обръщане на залежалите се болни (поне на 2 часа), ако състоянието на болния позволява това,
• Препоръчително е извършването на всекидневни масажи на цялото тяло. Те имат за цел да подобрят кръвоснабдяването на периферните части на тялото.
• За намаляване риска под застрашените места от декубитус да се поставят гумени кръгове, напълнени с въздух и облечени в калъфка. Могат да поставят антидекубитални дюшеци.Релефът им помага да се преразпредели натиска, а електрическите модели имат ивици/ отделения, които се надуват и спускат през определен интервал от време редувайки зоните на притискане. Антидекубиталната възглавница/ ринг действа по същия начин като дюшека. Използва се при продължително седене в инвалидна количка, стол, мека мебел.

Какво за правим когато раните вече са се появили?

Извикайте специалист за обработка на раните. Единствено специалист може да прецени какъв тип е раната и какви препарати са необходими за почистване или поддържане на раната неинфектирана. При правилна преценка, от голямо значение са готовите превръзки за декубитални рани. На пазара има огромно разнообразие, но всички тези превръзки са много различни и имат различен механизъм на действие. Използването им без да се направи оценка на раната и да се подбере подходящата за съответната рана и пациент, обикновено води до разочароващи резултати. Какъв тип превръзки, кога, как, за колко време и в каква последователност да се използват – тази преценка задължително се извършва от медицински специалист, който инспектира раната и прави съответната обработка поне веднъж седмично. След като медицинският специалист определи алгоритъма на лечение, самата смяна на отделните типове превръзки може да се извършва както от самият пациент/ако той може да се обслужва сам/, така и от близките лица, тъй като боравенето с тях е изключително улеснено.

Декубиталните рани могат да бъдат опасно усложнение. Лечението им е упорито и отнема много време. Необходимо е много търпение и периодична оценка и специфична терапия от медицински специалист.  

Нашият екип притежава дългогодишен опит в работата с декубитални рани. Ние сме тук и оказваме професионална медицинска помощ по домовете в цяла област София. Доверете се на нашите висококвалифицирани мобилни медицински сестри.

При необходимост не се колебайте да се свършете с нас!  

Палиативните грижи са насочени към облекчаване на симптомите, болката и стреса, породени от тежкото заболяване, независимо от диагнозата. Главната цел е подобряване на качеството на живот на болния и подкрепа за него и семейство му в техните планове за бъдещето, включително техните надежди за излекуване и удължаване на живота.

В самата си същност, палиативните грижи са насочени към пациентите и утвърждават живота като подкрепят бъдещите цели на пациента и семейството, включително надеждите им за удължаване на живота, както и за максимален комфорт и контрол върху заболяването.

Тази система от грижи е подходяща във всяка възраст и във всеки етап от тежкото заболяване, и може да се предоставя едновременно с провежданото лечение.

Повечето възрастни хора развиват едно или повече хронични заболявания, с които живеят до края на живота си. В тези случаи се наблюдават влошаващи качеството на живот симптоми, прогресивна функционална зависимост и голяма потребност от подкрепата на семейството. Скорошни проучвания показват, че медицинските грижи за пациенти с напреднало заболяване се характеризират с частично повлияване на физическите страдания; лоша комуникация между лекари, пациенти и семейства; огромно натоварване за семейството стремящо се да предостави систематизирана грижа и помощ.

Палиативните грижи се фокусират върху облекчаването на страданията и постигането на възможно най-добро качество на живот за пациентите и за лицата, които се грижат за тях.

Световната здравна организация дефинира палиативните грижи като подход, който цели подобряване качеството на живот на пациентите с животозастрашаващо заболяване и техните семейства, чрез предотвратяване и облекчаване на “страданията”, което се постига чрез своевременното признаване на болката и другите органични, психосоциални и интелектуални проблеми.

Според „Европейското дружество за палиативни грижи“ тези грижи потвърждават стойността на живота и считат пътя към смъртта като физиологичен процес, без да искат да го ускорят, нито да го отложат, с цел да се гарантира възможно най-доброто качество на живот до момента, в който тя ще дойде.

Който не е гледал болен, той не знае колко физическа и психическа енергия се влага в непрекъснатите грижи за него. Освен специализирана медицинска помощ, всеки болен има нужда от емоционална, духовна подкрепа, помощ на място в дома си, медицински екип в дома и качествена медицинска сестра вкъщи. Екипът на сестра Галя е тук, за да ви помогне. Нашият екип притежава дългогодишен опит в предоставяне на услугата палиативни грижи.

При нужда, не се колебайте да се свържете с нас, ние сме тук за да ви помогнем!

Какво е СПИН?

СПИН или синдромът на придобитата имунна недостатъчност е заболяване на имунната система, причинено от човешкия имунодефицитен вирус – ХИВ . Този вирус не е високо инфекциозен и не може да живее дълго извън тялото. Единственият начин за заразяване е телесни течности от заразен индивид да попаднат в друг. Най-голяма концентрация на човешкия имунодефицитен вирус има в кръвта, семенната течност и вагиналните секрети при хора, които са носители на вируса. Човек, който е инфектиран с вируса  се нарича ХИВ-серопозитивен и остава носител до края на живота си. В редки случаи може да не се развие заболяването СПИН.

Как се развива ХИВ-инфекцията?

Когато ХИВ вируса навлезе в организма, той започва да се размножава с много бързи темпове. През първите 2-12 седмици от  заразяването половината от пациентите съобщават за наличието на необичайни симптоми –треска, подуване на лимфните възли, остри кожни раздразнения, мускулни и ставни болки. Продължаващата битка срещу ХИВ изтощава имунната система. След няколко години (при пациентите, които не приемат лечение за ХИВ) балансът между ХИВ и CD4 клетките се нарушава.  Когато броят на ХИВ клетките е по-голям от броят са CD4 клетките, които защитават  организма от нападатели, се появява висок  риск от развиване на инфекции. Ситуацията, в която броят на CD4 клетките падне под 200 е много опасна и трябва незабавно да се предприемат мерки. На този етап се появява риск от развитие на СПИН.

„Узнай своя статус“.

Тази година Световният ден за борба със СПИН ще се отбележи  под мотото „Узнай своя статус“.

ХИВ инфекцията не може да бъде разпозната. Заболяването се установява единствено с помощта на изследване за ХИВ. Той се прави в лаборатории в цялата страна.

ХИВ тестът се прави по следния начин: взима се кръвна проба и се изпраща на лабораторията за изследване. В лабораторни условия се проверява за наличие на антитела в тялото ви. Резултата от теста се получава след около една седмица.

Ние от #Медсестри – медицински сестри по домовете в гр. София предлагаме взимане кръвни изследвания на място от комфорта на Вашия дом. Осигуряваме дискретност и пълна конфиденциалност.!

Високото кръвно налягане се изразява в повишен пренос на кръв от сърцето към кръвоносните съдове. Това е заболяване на сърдечно-съдовата система и може да провокира сърдечен удар. Статистиката показва, че един на трима българи страда от високо кръвно налягане (хипертония). Съществува заблуда, че това е проблем на по-възрастните хора. В последните години расте делът на младите хипертоници. За здравословен проблем може да се говори при трайно поддържане на над 140/90 мм живачен стълб (при възрастен човек).

Всеки пети българин сам измерва кръвното си налягане всеки ден. Ние медицинските служители знаем, че съществуват множество изисквания, които следва да бъдат изпълнени, за да се постигне правилно измерване на кръвното налягане и за да се избегнат потенциални грешки.

Необходими условия за правилно измерване на артериално налягане:

• Кръвното налягане се измерва в седнало положение, с мишницата на нивото на сърцето. Ако е необходимо измерването да се направи в легнало положение, ръката трябва да лежи до тялото, на нивото на средата на гръдния кош.
• Измерването се прави в спокойна обстановка и в състояние на покой. Важно е преди измерването да не  са консумирани алкохол и кафе, както е да не имало физическо натоварване.
• Гърбът трябва да е подпрян, защото мускулното напрежение по време на измерването причинява временно повишаване на кръвното налягане.
• Психологическата нагласа също може да доведе до лъжливо повишаване на стойностите.
• Кръвното налягане се измерва при празен пикочен мехур. Ако това условие не е изпълнено се отчита по-високо кръвно налягане.

Съществува т.нар. „хипертония на бялата престилка”, което представлява измерено артериално налягане по-високо в лекарския кабинет ,отколкото измереното през останалата част от деня. За да се избегне лечение, без да е необходимо,  е важно измерването на артериалното налягане в домашни условия.

Когато състоянието на хипертония се превърне в хронично, е възможно да порази жизненоважни органи (мозъка, сърцето, бъбреците и очите).

Не забравяйте, че medsestri.com предлага услугата медицински сестри по домовете в София и винаги можем да се погрижим професионално за Вашето кръвно налягане!

Важно е да правим следните изследвания:

Изследванията са ключов фактор за профилактика, правилно лечение и избор на медикаменти при хипертония. Нужно е да се изследват нивото на кръвната захар, на холестерола и триглицеридите. Изследват се –  кръвта за ниво на калий, пикочна киселина, креатинин; както и урината за да даде информация за състоянието на бъбреците. Възможно е бъбречно заболяване да доведе до хипертония, или продължило с години високо кръвно налягане е в състояние да увреди бъбреците и да влоши тяхната функция. При влошена бъбречна функция се установяват белтъци в урината, повишен креатинин в кръвния серум, намалена гломерулна филтрация или т.нар. креатининов клирънс.

Кръвното наляга може да се повиши от много фактори – страх, стрес, натрупване на плаки и други. За предотвратяване на сериозни здравословни проблеми е изключително важно да се погрижим за себе си преди да се появят симптоми и неразположения.

Екипът на medsestri.com предлага измерване на кръвно налягане и взимане на кръв и урина в домашни условия, както и доставка до лаборатория по избор. Не отлагайте, погрижете се за здравето си още сега – потърсете нашата професионална помощ!

През зимата се прокрадват и грип и настинка. Всичко може да започне съвсем невинно –  болен колега, роднина, болен в автобуса или в магазина. Клавиатурата, телефонът, дори парите…гъмжат от бактерии.

Възможно е и просто ако Ви стане студено и намръзнете, да се стигне до неприятната настинка.

И така всичко започва – кихане, болки в гърлото, хрема, по-късно кашлица, дори и температура.

Как да прекъснем всичко в зародиш

Един от начините е да пресечете всички симптоми от начало като приемете ударна доза Витамин С. Препоръчително е да използвате естествени източници на витамина, например можете да смесите два лимона с повече мед (Не се препоръчва за хора със стомашни проблеми).

Опитайте и така наречената лимонена вода – тя се прави като смесите сока на два лимона с няколко литра вода (поне 3), по желание можете да добавите и захар или мед.

Друг вариант на лечебна напитка е – в един литър  вода се добавят сок от лимон, джинджифил, малко мед и щипка млян черен пипер. Тази напитка със сигурност ще Ви загрее.

Опитайте и топъл чай с мед и лимон.

Какво да правим ако не успеем да се справим с настинката

Опитайте да натопите краката си в съд с гореща вода и добавите малко морска сол. Едновременно с това изпийте чаша топъл чай. Целта е да се изпотите, това означава, че настинката е почти преборена. Важно уточнение, процедурата не е подходяща, ако имате температура.

Чecънът е чyдecно cpeдcтвo зa лeчeниe нa гpип и настинка пopaди ecтecтвeнитe си aнтивиpycни, пpoтивoгъбични, aнтиceптични и aнтибaĸтepиaлни cвoйcтвa. Hapeжeтe на ситно няколко пpecни cĸилидĸи чecън и ги добавете към чaшa топла вoдa. Ocтaвeтe гo зa няколко минyти, cлeд което гo изпийтe ĸaтo чaй. Препоръчително е да пиете течността по няколко  пъти на ден.

Как да преборим хремата

Капките за нос от аптеката са краткотрайно решение. Те единствено изсушават и стесняват лигавицата. За отпушването на носа помага  дихателна гимнастика. Опитайте и няма да съжалявате. Правим четири кратки вдишвания през носа и издишваме през устата отново на четири порции. Повтаряме няколко пъти, докато не усетим ефекта. Или просто вдишваме през едната ноздра, а издишваме през другата.

Съществуват безбройни рецепти и начини за справяне с грипа и простудата в домашни условия. Важно е да знаете, ако симптомите не преминат в рамките на няколко дни е възможно да се появят усложнения. В такъв случай е необходимо да се консултирате с медицинско лице.

Ние от medsestri.com от екипа на сестра Галя сме готови да се притечем на помощ в домашни условия с доверена медицинска сестра – инжекции, венозни вливания, взимане на изследвания и други медицински услуги, и то от комфорта на Вашия дом. Пълен списък на услугите ни, можете да намерите ТУК

При необходимост не се колебайте да се свържете с нас на тел. 0879 36 04 17.

Вече може би знаете, че освен да Ви помагаме като медицински сестри вкъщи, ние от medsestri.com винаги искаме да Ви бъдем полезни. Затова днес Ви споделяме някои съвети за възстановяване след химиотерапия и лъчетерапия.

Нова мода услуги набира сила в София и страната и дава възможност на медицинските сестри да покажат това, което умеят най-добре, а именно, грижа за нашите близки в нужда.

Повечето хора свързват поставянето на системи, махането на конци, подмяната на превръзки и другите сродни дейности, с болниците. Домашните медицински сестри вече променят това разбиране, защото момичетата са готови да помогнат по всяко време и да дойдат на посещение там, където ви е най-удобно, вкъщи.

Не е тайна, че действителността в страната оставя място за по-хуманно отношение, за посещения вкъщи, за “грижа на място”, както някои сестри наричат своята услуга.

Галя и нейният екип сестри от medsestri.com са сред най-търсените в София, макар да не са единствените, които предлагат подобни услуги. Денят им започва и свършва по тъмно, а почивните дни за тях са най-натоварените. За медицинските сестри грижата рядко е само работа и това веднага се разбира, когато поговорите с хората, на които помагат.

За добрините на сестрите разбираме от разказите най-вече на възрастни хора, които са най-честите клиенти, но сестрите помагат също и на деца и новородени. Момичетата споделят, че понякога им се налага да отменят майки за гледане на болни деца или да слагат системи на деца. Въпроси на клиенти са ги провокирали и отскоро имат в екипа си и консултант по здравословно хранене.

Най-застрашените места от появата на декубитални рани са  раменете и областта на лопатките,лактите, кръстцовата и опашна кост, седалищните кости, трохантерите на бедрените кости( грапавата костна издатина на горния край на бедрената кост)., глезените, петите.

Стадии на развитие на декубиталните рани

Декубиталните рани  се развиват много бързо, прогресират интензивно, а лечението им  е трудно и продължително. Затова е необходимо добро познание на естеството им, рисковите фактори и профилактичните мерки за предотвратяване тяхното възникване.

• Първият стадий  на декубиталната рана е зачервяване на кожата, избледняваща при натиск, без нарушаване на нейната цялост. Участъка може да е болезнен и уплътнен. В този случай лечението се свежда до редовно масажиране на засегнатия  участък, редовна смяна на позицията на пациента на 2часа, слагане на подложки.
• Вторият стадий е нарушаване целостта на повърхностния слой на кожата. Проявява се като мехур.
• Третият стадий е ангажиране на цялата кожна дебелина и откриването на подкожни структури.
• Четвъртият стадий е с ангажиране на подлежащите тъкани – мускули, кости, сухожилия, стави. В този стадий засегнатите участъци могат да бъдат обхванати от възпалителен процес. Инфекцията може да се разпространи из целия организъм и да се развие сепсис, от който болният може да загине.

Профилактика на декубиталните рани

Ефективната профилактика на декубитуса трябва да е навременна и постоянна и включва няколко основни правила:

• Недопускане на продължителен натиск в застрашените зони. Това се осигурява, както чрез редовна смяна на позицията на 2 часа, така и чрез избор на подходящо положение. Под рисковите участъци могат да се поставят възглавници и подплънки, напълнени с въздух, и облечени в калъфка, или специални пневматични възглавници за лакти, колене и пети. Могат да се приготвят малки кръгове от памук и бинт;
• Грижа за леглото на болния – равен и гладък дюшек, чисто и винаги добре изпънато постелно бельо. Съществуват специални дюшеци, предназначен за превенция на декубитуси в домашна среда. Те са конструирани за облекчаване на натиска чрез лек масаж, с което подобряват циркулацията на кръвта и насищането на тъканите с кислород.
• Разтриване с ревулсивни средства – лавандулов, камфоров, салицилов спирт. Те предизвикват разширение на кръвоносните съдове в кожата и хиперимия.
• Важно е също кожата да бъде поддържана чиста, измивана предимно с вода и сапун, както и да бъде добре подсушавана след това.

Лечение на декубитуса

При първи стадий – болният да не лежи върху него, ако е възможно на обратната страна. Мястото се маже с епителизиращи унгвенти, отгоре се поставя стерилна марля.

При получена рана, превръзките за лечение са изключително многообразни – “хидроколоидни”, “полиуретанови/пенести”, “силиконови”, “алгинатни”, “сребърни”, “полиакрилатни активирани с разтвор на Рингер”, “с активен въглен”, “комбинирани за инфектирани рани”, “импрегнирани”, “мазеви”, “парафинови”, “вторични покривни”.

Важно е да се познава техният механизъм на действие.

Като краен етап може да се стигне до хирургическа намеса за отстраняване на некротизирала тъкан и дори ампутация.

От друга страна, децата много по-неточно от възрастните са в състояние да опишат размера и вида на болките си дори когато родителите и лекарите се опитват да го постигнат под формата на игра или визуализация.

Затова специалистите съветват болезнените интервенции при най-малките да се ограничат до абсолютно необходимия минимум, а ако не могат да бъдат избегнати, винаги да се мисли за облекчаване на болките в достатъчна степен.

Основните причини за недостатъчното обезболяване в кърмаческата и ранната детска възраст са, както следва:

• убеждението на някои лекари, че новородените не чувстват болка или са по-малко чувствителни към нея;
• хипнозата и обезболяването (аналгезията) могат да усложнят хода на хирургията;
• липса на общи и прости методи за идентифициране и оценка на тежестта на болката;
• недостатъчно проучване на фармакокинетиката и фармакодинамиката на аналгетици при новородените;
• наркотичните аналгетици се прилагат по-рядко и в по-ниска доза поради страх от странични ефекти (напр. подтискане на дишането);
• аналгезията в кърмаческата възраст води много бързо до привикване;
• обезболяването само по себе си е свързано с причиняване на (нова) болка;
• грешното схващане, че болката  в кърмаческа възраст не оставя дълговременни последици за организма.

Днес се знае, че структурите, отговорни за възприемане и запомняне на болката, са адекватно развити при кърмачетата. Те са напълно функционално активни след 24-тата гестационна седмица. Нещо повече, болката, преживяна в тази възраст, оставя дълговременни последици в растежа и нервно пихичното развитие на детето. Има доказателства, че кърмачетата изпитват даже по силна болка от по големите деца в сходни ситуации.

Кърмачетата, преживели повтарящи се болкови стимули, трудно понасят ваксинациите при навършване на 6 месеца, а дори и на 1 година. Днес много проучвания дават неоспорими доказателства за връзката между преживяната в ранна възраст болка и ниския праг за болкови стимули в по късна възраст.

Третирането на болката в новорожденска и ранна кърмаческа възраст е трудна и отговорна задача, нещо повече, то е отношение към тях. Въпреки клиничното значение на неонатална болка, съвременните медицински практики продължават да излагат бебетата на остра или продължителна болка.